Комфорт в дома - „Моят дом е моята крепост” - Dec 27, 2016
Редакция: www.sam-marko.bg
„Моят дом е моята крепост” е английска поговорка. Но и в България домът и семейството са фундаментът, върху който е изграден животът на хората. И за да бъде пълно щастието е необходимо да бъдат създадени уют и комфорт. Важен елемент от това са отоплението, климатизацията и вентилацията вкъщи.
Днес постигането на домашен уют е по-лесно от всякога. Съвременните технологии предлагат много възможности за това и е въпрос на личен избор и бюджет коя ще бъде избрана.
Добрите стари радиатори
Най-често, когато чуем отопление, си представяме радиатори, които получават топлина от ТЕЦ. Те присъстват в почти всяко жилище в големите градове. Изцяло личен избор е човек какъв радиатор ще избере за своя дом - стоманен или алуминиев.
И едните, и другите имат преимущества и недостатъци. Коефицентът на полезно действие и при алуминиевите, и при стоманените радиатори е абсолютно идентичен. Той се измерва спрямо мощността, която отдават срещу платената за придобиването им цена и стойността на енергоносителите, с които се осигурява тяхното загряване.
Стоманените радиатори са по-евтини, тъй като изработката им е по-лесна. От друга страна, алуминиевите се отливат по специална технология, изчистват се, боядисват се и след това се сглобяват. Този процес е по-сложен и затова тези продукти са по-скъпи, но пък са много по-красиви.
За българите при избор на радиатор водещ е дизайнът. И двата вида радиатори още с подаването на енергия създават комфорт, за разлика от чугунените. Те по-трудно загряват, но за сметка на това излъчват топлина по-дълго време. Днес чугунени радиатори почти не се използват.
Експлоатационният живот на стоманените радиатори е по-къс в сравнение с алуминиевите. При първите е десет години, а вторите могат да работят 20 и повече години.
Специалистите съветват хората да не се подвеждат от евтините китайски алуминиеви радиатори, които на вид имитират по-добрите алуминиеви италиански радиатори.
Разликата в надеждността е драстична. При китайските се използва лепене, а не електродъгова заварка на снадките. Затова при тях има сериозен риск от спукване.
При бюджетирането на отоплението с радиатори, се измерва обемът на помещенията. Решаващ е размерът на площта и евентуалните загуби, които трябва да бъдат компенсирани. На тази база се прави калкулацията. Обикновено бюджетът за подмяна на старите радиатори с нови при стандартно тристайно жилище е около 1 200 лв.
Къде да поставим радиатора?
Мястото, което е най-уязвимо от гледна точка на нахлуване на студен въздух е прозореца в помещението. Колкото и да е добра дограмата, колкото и да е дебел стъклопакетът, пак не е достатъчен да задържи студеното навън. Затова и най-подходящото място за поставяне на радиаторите е под прозореца. Така горещият въздух, който се издига от радиатора, прави въздушна "завеса", между помещението и прозореца. Топлообменът се повишава, защото циркулацията на въздуха се увеличава. Препоръчва се, ако има два прозореца, мощността да се раздели съответно в два радиатора.
Освен това пред радиатора не трябва да има мебели или предмети, които затрудняват движението на въздуха около него. Също е важно да няма дълги пердета, които да го закриват и да не позволяват на въздуха да прави кръговрат в помещението. Разбира се, възможен е монтаж и на друго място, но в този случай, ще трябва да се избере радиатор с по-голяма мощност.
Алтернативите на ТЕЦ
Ако човек не е свързан към системата за централно отопление, може да инсталира в дома си конвекторни радиатори. Това са отоплители с вграден вентилатор, който разпространява горещ въздух, нагрят от пита или серпентина. Тези радиатори са с много голяма мощност, но не са подходящи за спални помещения, както и за детски стаи, защото създават въздушно течение. При тях мястото на поставянето им е почти без значение. Цената им е доста по-висока от обикновените, но е оправдана, заради ефективността им.
Отопление с газов или електрически котел
Природният газ става все по-популярен за задоволяване на нуждите от топлина и гореща вода в дома. Но за да се използва тази алтернатива е необходимо районът и сградата да са свързани към газопреносната мрежа.
Съвременните газови котли са компактни, икономични и с модерен дизайн.
Те могат да бъдат инсталирани практически във всяка част на жилището.
Топ моделите, като предлаганите кондензни котли, позволяват да се получи скрита топлина, отделяща се при охлаждането на изходящите димни газове и кондензация на водните пари, които се съдържат в тях. Така производителността на котела се увеличава приблизително с 15% в сравнение с нискотемпературните котли и с 40% спрямо котлите от предишни поколения. Отделянето на NO2, отговорен за киселинните дъждове, се намалява с 1/3 спрямо нискотемпературните котли и с 10 пъти спрямо котлите от по-стари генерации.
С развитието на отоплителната техника се предлагат все повече възможности за обезпечаване на комфорта. Изборът на необходимата мощност на котела и неговият тип не се определя само по отопляемата площ, но и от наличието на подово отопление, консумация на битова гореща вода и др.
Ако жилището не е газифицирано подходяща алтернатива е електрическият котел. Безшумен и безопасен, той може да се монтира в коридора, гардероба или в друга неизползваема ниша. Разбира се, изборът на котел би трябвало да бъде поверен на специалист. Ориентир в многообразието може да бъде информацията, предоставена от специалистите.
И газовите, и електрическите котли могат да бъдат оборудвани с електронен програматор. Това позволява задаване на температурни параметри за всеки един ден от седмицата, при дневен и нощен режим. Това е голямо удобство при дълги отсъствия от жилището. Свързан по този начин, котелът става още по- функционален и икономичен.
Според експертите ефективността на отоплителната система зависи и от добрата изолация на жилището. Това включва топлоизолация и съвременна PVC или алуминиева дограма със стъклопакет. С тези две мерки разходите за отопление могат да се намалят с до 30%.
Отопление с котел или камина с водна риза
Друг подход при постигането на комфорт в помещението, посредством затопляне на въздуха е чрез използването на котел или камина с водни ризи, които подгряват водата за отоплителната инсталация. В случай, че цената е водеща, тогава решението е инсталирането на котли и камини на твърдо гориво. За съжаление при тях процесът на поддръжка е трудоемък, свързан с почистване, зареждане и консумативи. Подобни инсталации са подходящи за къщи и вили, където е обособено отделно помещение за котел.
Друго важно условие за избор на котел или камина, към които да се изгради водна риза, е районът да е с добре развит дърводобив и лесно достъпна суровина. При тези устройства е задължително да се инсталира и UPS устройство. Това се налага, за да се осигури работа на системата при спиране на електричеството.
Така, дори и при липса на ток, UPS-а продължава да осигурява циркулацията на водата в системата и по този начин предотвратява опасността от взрив поради прекъсване на процеса на водното изпомпване.
Пелетите - отопление от ново поколение
Във връзка със световните тенденции за съхраняване на ресурсите на планетата и използването на възобновяема енергия, особена популярност придобиха пелетните котли и камини. Отоплението с пелети намира приложение както при семейни къщи и жилищни сгради, така и при офис и промишлени сгради, хотели, пекарни, за подгряване на топла вода и производство на пара.
Мощността на котела, който ще подберем, е свързан с отопляемия обем. Колкото по-голям е обемът, толкова по-скъп и мощен котел е необходим, за да достави комфорт в дома.
Пелетите, наред с енергията от вятъра и слънцето, спадат към категорията на възобновяемите енергийни източници. Те са екологично и много перспективно гориво. Основната суровина за тяхното производство е чистата дървесна биомаса. Дървесните пелети се получават от пресовани под голямо налягане дървени стърготини, така наречената „биомаса”, остатък от дървообработването. Биомасата е органична материя с растителен произход. За отоплителни инсталации освен дървесните пелети се използват също енергийни трески (надробено дърво от отпадна дървесина, капаци и целулоза), и др. Пелетите са с цилиндрична форма и с размер 6 мм в диаметър и до 30 мм дължина.
Голямо преимущество на дървените пелети е, че за разлика от твърдото гориво, при горенето се получава само минимално количество пепел, което представлява много качествена тор, със съдържание на фосфор и калий. Освен това те са и доста изгодни от финансова гледна точка. Друго удобство е, че са компактни и лесни за транспортиране и съхранение.
Важно е да се отбележи, че съвременните пелетни камини са с изцяло автоматизиран процес на горене. Това означава, че веднъж заредена, камината работи без да е необходима постоянна човешка намеса. Интервалът на зареждане се определя от обема на камината и нейната мощност.
Пелетите са и изключително калорично гориво. При изгарянето на 1 тон дървесни екопелети, се отделя същият енергиен еквивалент, както при 1.6 тона дърва за огрев, 480 м3 природен газ, 500 литра нафта или 700 литра мазут.
Енергия от слънцето
Говорейки за възобновяеми енергийни източници, няма как да не спрем вниманието си върху соларната енергия. Слънцето е най-големият енергиен източник за Земята. Това е енергията, която все още не използваме пълноценно. За всяка секунда до атмосферата на Земята достигат около 1,35 kW/m2 енергия, като само за една седмица Слънцето ни дава повече, отколкото можем да получим от всички налични енергийни запаси на планетата.
В климатично отношение България се нарежда сред “слънчевите страни” в света. Слънчевите дни в различните райони на страната са между 250 и 300 за година, като в някои градове са дори и повече. Например в Гоце Делчев са 317 дни, в Смолян – 315, а в Кърджали 309 дни. Средногодишното слънцегреене над София е 2 020 часа, над Пловдив – 2 240 часа, над Сандански – 2 520 часа.
Най-често фотосоларни панели се инсталират с цел производство на битова гореща вода. В този случай всеки може да съобрази, колко соларни панела са необходими, като знае, че за един член от семейството се изразходват средно 50-70 литра гореща вода на ден (при много висок разход – до 100 литра на ден). За загряването на такова количество вода е необходима от 1 до 1,2 м2 колекторна соларна площ, което означава, че за четиричленно семейство са необходими от 4 до 4,8 м2, или 2 слънчеви панела и не по-малко от 200 литра водосъдържател.
По-изгоден икономически вариант при нашите географски условия е използването на комбинирани (бивалентни) соларни отоплителни системи. При тях слънчевата енергия може да осигури освен битовата гореща вода, така и подпомагане на отоплението, което респективно осигурява по-голямо натоварване и по-пълна експлоатация на соларните съоръжения. Това води и до по-бързото изплащане на системите във времето. Комбинираните системи са с няколко панела повече, като е необходимо да се знае, че при подово отопление са необходими около 12-15 м2 соларна повърхност за всеки 100 м2 отопляема площ, а при отопление с радиатори необходимостта е от 16 – 20 м2.
Начинът за монтиране на слънчевите панели силно зависи от покривната конструкция на сградата и от нейното изложение спрямо географските посоки. Идеалното разположение на колекторите е южното, като при необходимост се допуска (без съществено намаляване на топлинната мощност), отклонение до 30° встрани от пълния юг.
Колкото до наклона на самия панел, той може да варира в доста широки граници от 20° до 60°. Наклонът се избира в зависимост от това кога се цели постигане на максимална топлинна ефективност. Ако е през лятото, то наклонът на слънчевия колектор трябва да бъде между 20° и 30°, ако е през преходните месеци на годината от 40° до 45°.
Източник: www.ruvex.bg